Когато раната не зараства: Защо съвременната медицина търси нови решения?

Д-р Момчил Керемедчиев за хроничните рани, лечебния потенциал на природните вещества и новите възможности пред пациентите на ДКЦ Неоклиник

Д-р Момчил Керемедчиев е специалист по хирургия с дългогодишен професионален опит в общата, коремната и минимално инвазивната хирургия. Професионалната му подготовка включва работа в болнични лечебни заведения и квалификация по съвременни хирургични методи. Участва в научноизследователски разработки с екипи от Института по органична химия с център по фитохимия на Българската академия на науките. През последните години насочва част от дейността си към лечението на трудно зарастващи и хронични рани, включително към възможностите на лечебни средства от естествен и природен произход.

– Д-р Керемедчиев, защо хроничните рани са толкова сериозен проблем, за който обществото ни говори сравнително малко?

Това е страдание, което често остава скрито, а размерите му са колосални. Последните налични статистики сочат над 10.5 милиона засегнати по света.  Представете си човек, който месеци наред живее с отворена рана на крака. Той изпитва болка, трудно се движи, не може да работи нормално, понякога дори не може да спи спокойно. Нуждае се от постоянни грижи, превръзки и посещения при лекар. Особено тежко е положението при възрастните хора, пациентите с диабет и тези с нарушено кръвообращение. При тях дори малка рана може да се превърне в сериозен проблем, понякога със заплаха от загуба на крайник или самия живот. Интерес представлява и статистиката на Medicare от 2019г. какво се случва след ампутация на крайник. При нея е съпоставена 5 годишната смъртност  при тези пациенти с ампутация (30.5%) и общата 5 годишна смъртност от всички ракови заболявания заедно (31.0%). Като смъртността при пациентите с диабетно стъпало и хронични рани стигнали до ампутация почти се е изравнила с общата смъртност при пациентите с онкологични заболявания.  Хроничната рана не е просто увреждане на кожата. Тя може да отнеме независимостта на човека и да промени живота на цялото му семейство.

– Защо една обикновена рана зараства за дни или седмици, а друга остава отворена с месеци?

– Нашето тяло притежава забележителна способност да се възстановява. Но понякога този процес се нарушава. Причината може да бъде недостатъчно кръвоснабдяване, диабет, продължителен натиск върху тъканите, инфекция или съчетание от няколко проблема. В такива случаи раната сякаш остава блокирана в един от етапите на възстановяване. Затова не е достатъчно просто да поставяме превръзки. Трябва да разберем какво пречи на организма да се справи и да въздействаме върху причините.

– Какво предлага медицината днес на тези пациенти?

– Разполагаме с много възможности: специализирани превръзки, почистване на раната, лечение на инфекциите, подобряване на кръвообращението и различни хирургични методи. Всички те имат своето място. Проблемът е, че при част от пациентите, въпреки продължителното лечение, възстановяването остава бавно или непълно. Най-важното е да не разглеждаме раната изолирано. Трябва да лекуваме човека като цяло и да създаваме възможно най-добрите условия за възстановяване.

– Вие имате сериозна хирургична квалификация и опит, но проявявате особен интерес и към лечебните възможности на природните вещества. Как възникна този интерес?

– За мен хирургията винаги е била много повече от оперативното лечение.  Аз търся винаги конкретните причини довели до това една тъкан или орган да се видоизмени или тъканите да загинат. Хирургията е лесната част: Имаш мъртва тъкан – премахваш я, но после възниква истинския проблем. Отваряме голяма рана с голяма липса на тъкани, хронична болка и нестихващи възпалителни процеси.  Тя изисква задълбочено разбиране на процесите, чрез които човешкият организъм се възстановява. Интересът ми към природните лечебни вещества има и семейни корени, аз съм роден, възпитан  и израснал сред природата и съм свикнал да наблюдавам нейните тайнства . С годините започнах да търся възможности да съчетая тези знания с научните достижения на съвременната медицина. Особено силно ме заинтересуваха трудно зарастващите рани, при които традиционните методи невинаги дават очаквания резултат.

– Какви природни вещества използвате и каква е ролята на Българската академия на науките във Вашите разработки?

– В работата ми изследвам действието на слузта от градински охлюв съчетана с различни билкови извлеци върху остри и хронични, трудно зарастващи и некротични рани от различен произход. Последните 7 години работим съвместно с екипа на проф. Долашка и доц. Долашки от института по органична химия на БАН, който е посветили много време в проучванията на състава и лечебните свойства на слузта от охлюви. Така създадохме нов протокол за обработка и водене на хронични рани, който кръстихме: „Хирургичен протокол Хеликс“ в чест на Охлюва от вида Helix Aspersa.   Особено интересен е секретът на охлюва, защото съдържа разнообразни биологично активни вещества, част от които се изследват за възможното им благоприятно влияние върху кожата и възстановяването на увредени тъкани. Сътрудничеството с научни екипи от БАН позволява към тези вещества да се подхожда като към обект на научно изследване. Целта е да разберем кои съставки имат полезни свойства, как действат и при какви условия могат да бъдат използвани безопасно и ефективно. За мен природата е източник на възможности, но именно науката трябва да открие кои от тях имат действителна лечебна стойност.

– Какво Ви научи работата с пациентите с хронични рани през тези години?

– Преди всичко, че няма две напълно еднакви рани. Дори когато изглеждат сходни, причините за тяхното възникване и възможностите за възстановяване могат да бъдат много различни. Научи ме и на търпение. При тези пациенти не можем да обещаваме чудеса. Понякога напредъкът е бавен и изисква съвместни усилия на лекаря, пациента и неговите близки. Но именно трудните случаи ни карат да търсим нови решения. И не на последно място ме научи, че досегашната ни стратегия да се борим с бактериите  с антибиотици и химикали е доста погрешна и както се вижда вече, те стават резистентни към този подход. Всъщност това, което прави нашата методика работеща е, че атакуваме на бактериите в раната а самия локален имунитет, като го караме да спре да възпалява и от друга страна стимулираме растежа и регенерацията на тъканите по правилния начин. Има още множество интимни механизми в раните, които не са напълно разбрани или са оценени грешно.

– В НеоКлиник предстои да въведете две нови технологии – PRGF и студена атмосферна плазма. Какво очаквате от тях?

– Виждам в тях възможност да надградим досегашния си лечебен подход. Едната технология използва вещества, получени от собствената кръв на пациента, които участват във възстановителните процеси. Другата позволява да въздействаме върху средата на раната чрез специално създадена студена плазма. Те се основават на различни принципи и могат да допълнят методите, които вече използваме. Очакването ми е да разполагаме с повече възможности за индивидуално лечение. Реалната полза от съчетаването на методите ще трябва да бъде оценена в практиката. Както споменах вече насоката ни трябва да е в манипулиране и разбиране на собствените механизми на имунната ни система да руши и възстановява, да възпалява и да успокоява. Мисля, че тази методика съвпада с моята концепция и наблюдения и с нетърпение очаквам да видим реалните резултати от лечението.

– Какво бихте казали на хората, които отдавна живеят с незарастваща рана и постепенно губят надежда?

– Бих им казал да не приемат хроничната рана като неизбежна част от живота си. Дори когато лечението е било трудно и продължително, има смисъл от нова, задълбочена оценка на състоянието. Не съществува един метод, който да помага на всички. Аз лично научих много от самите пациенти и от най-трудните им рани през годините. Знам, че има още много неща, които не знам и ще науча тепърва. Но медицината се развива и днес имаме повече възможности да разберем защо една рана не зараства и как можем да подпомогнем този процес. Нашата цел в НеоКлиник е да обединим натрупания клиничен опит, индивидуалния подход и съвременните технологии, за да дадем на пациентите възможно най-добър шанс за възстановяване.

Сподели Статията: